За проекта

Първородният грях, извършен от Адам и Ева, поставя началото на човешката история. Човекът става способен да разпознава добро и зло, но и да избира между тях. От този момент грехът не е просто нарушение на заповед, а част от самата свобода и отговорност.

Грехът съдържа в себе си напрежението между желанието и забраната, между индивидуалната воля и колективния морал. В богословската традиция, грехът е загуба на ориентация, разпад на връзката между човека и неговия Създател.

Църковните стенописи от периода на Възраждането бележат подем и развитие в социокултурен аспект, след столетия безпросветност. В това време стенописът е „учебник без букви“, предназначен за общност, в която грамотността все още е рядкост. Той съчетава образ и надпис по начин, който прилича на днешния комикс.

Подбраните изображения не са само страшни и комични – те са опит за вразумяване чрез разкриване на общочовешките слабости. Макар да изобразяват страдания и наказания, сцените често носят и усмивка – онзи особен хумор, който идва от осъзнаването, че всички сме грешни.

„През 1974 г. директорът Стефан Фъртунов възлага на ръководителя на направление „Живопис“ Петко Андреев да изготви план за подбор на стенописи от църкви и манастири за изработване на копия от фрагменти от тях. Стремежът им е да създадат изложба „Стенописи“ в Домът на хумора и сатирата – Габрово“ – разказва за началото Татяна Цанкова, дългогодишен директор на музея.

Съвместно с най-големия тогава специалист по възрожденско изкуство – проф. Асен Василиев, те набелязват интересни български храмове и избират реставраторите, които да прерисуват стенописите.

Съхранената документация около създаването на колекцията е пока-
зателна: архивни изследвания, протоколи, предложения и аргументи за „хумористичния“ и „възпитателен“ характер на избраните фрагменти. Тя свидетелства за изключително интелигентно балансиране между естетика, идеология и история – опит да се намери приемлив път за разговор с миналото в контекста на настоящето.

Сцените, извадени от храмовите стени, представят особена част от визуалната култура на Българското възраждане. Те са морализиращи, поучителни, понякога откровено сатирични.

Колекцията „Грехът“ позволява да видим как през вековете обществото се е опитвало да разпознае и осъди собствените си деформации. Тя показва, че смехът и назиданието често вървят ръка за ръка — че осмиването на грешника не е само подигравка, а и начин да се предпазят вярващите от неговата съдба. В това се крие връзката между религиозното и сатиричното изкуство, а последното стои в сърцевината на Дома на хумора и сатирата.

Днес, повече от половин век по-късно, „Грехът“ е пред преоткриване. Музеят връща колекцията в центъра на вниманието чрез процес на
изследване и преосмисляне.

Подготовката за реекспониране включва теренни проучвания в църквите и манастирите, обединяване на архивни и актуални данни за копията и оригиналните стенописи, събиране на допълнителна информация за тях и историята им, както и документиране на актуалното им състояние.

Изследователи локализираха и посетиха на място всички обекти, за да установят състоянието на автентичните творби 50 години след тяхното прерисуване. За жалост, някои са безвъзвратно загубени, а голяма част е оставена на милостта на времето и е в много лошо състояние.

В този смисъл „Грехът“ не е просто сбирка от копия, а важен исторически документ, защото някои от репликите вече придобиват статут на оригинали.

Интердисциплинарният анализ, изготвен от експерти в различни области, цели създаване на съвременен разказ – такъв, който отчита дистанцията във времето и предлага ново осмисляне на идеите в светлината на днешните разбирания за морал и ценности.

Възкресяването на „Грехът“ не е само акт на реекспониране, но и акт на осъзнаване на развитието ни като цивилизация. Затова тази колекция е повече от музейна ценност – тя е разговор между различни исторически периоди, който продължава да бъде актуален.

На 27 октомври 2025 г. в библиотеката на Музея на хумора и сатирата се проведе Симпозиум по проекта „Грехът – изследователски и изложбен проект“ – ключово събитие в подготовката на новата постоянна изложба, която ще възстанови и преосмисли представянето на емблематичната музейна сбирка.

Целта му бе да подкрепи екипа на музея в разработването на разбираем за съвременната аудитория разказ – от теренните и архивни проучвания до интерпретативните решения, дизайна и комуникацията с публиките.

Събитието събра куратори, изкуствоведи, богослови, психолози, музейни специалисти, художници и преподаватели, които представиха свои аналитични текстове и изследвания. Последваха оживени дискусии в дух на задълбочен диалог и споделена ангажираност към темата. Колекцията бе разгледана не само в богословски, но и в културен, социален и естетически контекст.

Събитието постави основите на съдържателния и интерпретативен процес, който ще оформи новата постоянна изложба „Грехът“.