Колекцията

Адам и Ева

„Първородният грях – престъпването на Божията забрана да се вкуси забранения плод – е стоварен върху всички християни и жертвата-изкупление на Иисус Христос не ги освобождава напълно и безусловно. С приемането на вярата вярващите приемат и задължението да спазват Божиите закони, съобщени им още от Мойсей, радикално обновени от проповедите и делата на Иисус Христос и разтълкувани от Апостол Павел и останалите църковни отци.“

Проф. д-р Райна Гаврилова

културолог и историк

Сътворяването на Адам и Ева ∙ XVIII век, неизвестен автор

Копие на Атанас Шаренков, 1976 ∙ 97 × 63 см, темпера ∙ Църква „Успение Богородично“ в Троянски манастир

Благославянето на Адам и Ева ∙ XVIII век, неизвестен автор

Копие на Атанас Шаренков, 1976 ∙ 97 × 73 см, темпера ∙ Църква „Успение Богородично“ в Троянски манастир

Престъпление Адамово и Евино ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Румяна Габровска, 1975 ∙ 84 × 59 см, темпера ∙ Църква „Света Троица“ в град Ябланица

Изгонване от Рая ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Румяна Габровска, 1975 ∙ 84 × 59 см, темпера ∙ Църква „Света Троица“ в град Ябланица

Юда Искариотски

„Изглежда обяснимо защо в църкви и манастири се рисували сцени на наказване на грешници, за да им припомнят непрекъснато, дори само с поглед, това, което знаели или подозирали, да укрепват усилията им да поддържат реда, космически и социален, да носят утеха на жертвите, че има възмездие за насилниците.“

Проф. д-р Райна Гаврилова

културолог и историк

Целувката на Юда ∙ XIV век, неизвестен автор

Копие на Иван Иванов, 1979 ∙ 130 × 110 см, темпера ∙ Църква „Света Богородица“ в Ивановски скални църкви

Обесването на Юда ∙ XIV век, неизвестен автор

Копие на Иван Иванов, 1979 ∙ 110 × 105 см, темпера ∙ Църква „Света Богородица“ в Ивановски скални църкви

Митарствата на душата

„Идеята на Митарствата на душата е да се визуализира процесът на настъпление на силите на злото срещу човешката душа. В този процес зографите използват „само три действащи лица, чрез които символично представят трите сили – човешката душа като малко невинно момиче, небесната сила – в лицето на ангела закрилник, и дявола като олицетворение на тъмните човешки страсти и грехове“

д-р Владимир Димитров

изкуствовед

Митарствата на душата: Завистници ∙ 1811, Тома Вишанов

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1977 ∙ 87 × 94 см, темпера ∙ Църква „Покров Богородичен“ в Рилски манастир

Митарствата на душата: Лихвари ∙ 1811, Тома Вишанов

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1977 ∙ 87 × 94 см, темпера ∙ Църква „Покров Богородичен“ в Рилски манастир

Митарствата на душата: Неправедните съдии ∙ 1811, Тома Вишанов

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1977 ∙ 87 × 94 см, темпера ∙ Църква „Покров Богородичен“ в Рилски манастир

Митарствата на душата: Сребролюбци ∙ 1811, Тома Вишанов

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1977 ∙ 87 × 94 см, темпера ∙ Църква „Покров Богородичен“ в Рилски манастир

Св. Марина и Св. НиколА

„От представените примери може скромно да се заключи, че формално стенописите от българските черкви от XVIII–XIX са сатира на човешкото грехопадение. Дори едностранни и не надхвърлящи православните постулати, тези изображения помагат в утвърждаването на моралните ценности в обществото.“

Чавдар Николов

карикатурист

Света Марина и дявола ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1977 ∙ 131 × 94 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в село Лозно

Света Марина бие дявола ∙ 1889, Михалко Голев и Димитър Сирлещов

Копие на Славчо Войков, 1975 ∙ 57 × 98 см, темпера ∙ Църква „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко

Свети Никола – Властител на морето ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1975 ∙ 93 × 82 см, темпера ∙ Църква „Свети Никола Мирликийски Чудотворец“ в село Локорско (понастоящем разрушена)

Страшният Съд

„И накрая, Луцифер произнася присъдата. Той очевидно е преминал от ролята на противник на Христос към тази на справедлив съдия, действащ повече или по-малко като инструмент на Бога.“

д-р Слава Янакиева

културолог и теолог

Огнена река, Велзевул и грешниците ∙ 1834, Димитър Молеров

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 165 × 246 см, темпера ∙ Църква „Успение Богородично“ на метох Пчелино в Рилски манастир

Страшният съд ∙ 1869, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1976 ∙ 150 × 300 см, темпера ∙ Църква „Успение Богородично“ в Батошевски манастир

Страшният съд ∙ 1869, неизвестен автор

Копие на Карл Йорданов, 1975 ∙ 176 × 114 см, темпера ∙ Църква „Успение Богородично“ в Батошевски манастир

Огнена река и Велзевул ∙ 1799, Христо Димитров

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 166 × 240 см, темпера ∙ Църква „Свети апостол и евангелист Лука“ на постница в Рилски манастир

Смъртта ∙ XIX век, Христо Зографски и Димитър Христов-Дупничанин

Копие на Славчо Войков, 1979 ∙ 70 × 110 см, темпера ∙ Църква „Свети Никола Мирликийски Чудотворец“ в село Чуковец

Страшният съд ∙ 1836, неизвестен автор

Копие на Стефан Петков, 1974 ∙ 116 × 125 см, темпера ∙ Църква „Света Ирина“ в село Хотница (стенописът се намира в Регионалния исторически музей на Велико Търново)

Страшният съд ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 70 × 145 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Скъперничеството

„И тъй като едно изображение замества хиляда думи, църквата се е погрижила да предостави стените на своите молитвени домове като нагледна информация за писмените и за неписмените си чеда. Знайни и незнайни зографи впрягат своите умения да визуализират цената на греха.“

Чавдар Николов

карикатурист

Изваждане душата на богатия от дявола ∙ 1840, неизвестен автор

Копие на Владислав Зографов, 1978 ∙ 226 × 206 см, темпера ∙ Църква „Свети Архангели Михаил и Гавриил“ в Бачковски манастир

Сребролюбeц ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 45 × 59 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Архангел Михаил вади душата на богатия ∙ 1844, Димитър Христов и Зафир

Копие на Любен Прашков, 1977 ∙ 253 × 189 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Сребролюбец ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1976 ∙ 87 × 114 см, темпера ∙ Църква „Свети Йоан Рилски“ в Куриловски манастир

Притча за богатия и бедния Лазар ∙ 1844, неизвестен автор

Копие на Иван Иванов, 1979 ∙ 213 × 234 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Кражбата

„В отделни изобразителни полета всеки грешник – мъж или жена – е измъчван за конкретен грях. Инструментът на мъчението е свързан пряко с провинението, а често и с практикуваната професия или занаят – естествена и логична последица. Така например на врата на воденичаря е окачен тежък воденичен камък, а на шията на терзията висят огромни ножици.“

д-р Владимир Димитров

изкуствовед

Терзия, що краде и бакалин, що дава ексик ∙ 1844, неизвестен автор

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“, Рилски манастир

Воденичар-крадец ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 45 × 59 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Грабители ∙ 1844, неизвестен автор

Копие на Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Крадецът терзия ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 45 × 53 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Овчарят крадец ∙ XIX век, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1975 ∙ 133 × 105 см, темпера ∙ Църква „Свети великомъченик Георги Победоносец“ в Чуриловски (Игуменски) манастир

Лъжата

„В традицията на християнското изкуство персоналните наказания се появяват през XIII в., като първоначално мъченията са предимно със змии. В следващите столетия, обаче, се въвеждат нови наказания и се разширява спектърът на греховете.“

д-р Владимир Димитров

изкуствовед

Лъжесвидетели ∙ 1844, Димитър Христов и Зафир

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Грешници ∙ 1836, неизвестен автор

Копие на Благой Иванов, 1974 ∙ 80 × 157 см, темпера ∙ Църква „Света Ирина“ в село Хотница (стенописът се намира в Регионалния исторически музей на Велико Търново)

Блудството

„През 1840 година Захарий Зограф си е позволил в сцената с блудниците да нарисува тогавашния пловдивски елит сред блудниците, което го издига до най-възторжените европейски примери за свобода и непримиримост към човешката глупост и парвенющина. Захарий Зограф не е „делегирал“ правото на дявола да накаже пловдивските грешници, а сам се заел с това с изключителен сарказъм и безпощадност.“

Чавдар Николов

корикатурист

Блудници ∙ 1844, Захари Зограф

Копие на Владислав Зографов, 1979 ∙ 96 × 22 см, темпера ∙ Църква „Свети Никола Мирликийски Чудотворец“ в Бачковски манастир

Чашата на скверността ∙ 1889, Михалко Голев и Димитър Сирлещов

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 70 × 143 см, темпера ∙ Църква „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко

Блудници ∙ 1844, Димитър Христов и Зафир

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Предателството

„Най-големият грях“ е определен според тогавашната идеология не като убийството, кражбата или лъжата, а като предателството към своя народ.“

д-р Владимир Димитров

изкуствовед

Предатели и опалници ∙ 1844, неизвестен автор

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Предател на своя народ ∙ XIX век, Христо Зографски и Димитър Христов-Дупничанин

Копие на Славчо Войков, 1979 ∙ 74 × 91 см, темпера ∙ Църква „Свети Никола Мирликийски Чудотворец“ в село Чуковец

Безверието

„Грешниците“ са дехуманизирани само до негативните си характеристики и затова не са точно хора, тоест те могат да бъдат малтретирани без жал, те не заслужават състрадание, а само болка, унижение и преследване.“

Влади Стоев

психолог

Страннонеприемници ∙ 1844, Димитър Христов и Зафир

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1975 ∙ 96 × 122 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Грешно изповядване ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 93 × 93 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Ангели записват имената на черкуващите се ∙ 1844, неизвестен автор

Копие на Иван Иванов, 1978 ∙ 192 × 230 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Отречените от Христа ∙ 1867, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 45 × 53 см, темпера ∙ Църква „Света Петка“ в Пенкьовски манастир

Бесовете

„Когато говорим за синтеза между високо и ниско, между сериозно и смешно, ние трябва да държим в ума си и тази подробност, че въпросният синтез е характерен за популярната култура, а не за високата образована и клерикална публика, която винаги – и на Изток и на Запад се е отнасяла с голямо подозрение към забавленията на масите. И често не без основания.“

д-р Слава Янакиева

културолог и теолог

Старци ∙ XIV век, неизвестен автор

Копие на Иван Иванов, 1978 ∙ 100 × 120 см, темпера ∙ Хрельова кула в Рилски манастир

Хороводци ∙ XIV век, неизвестен автор

Копие на Златка Кожухарова, 1977 ∙ 120 × 134 см, темпера ∙ Хрельова кула в Рилски манастир

Музиканти ∙ XIV век, неизвестен автор

Копие на Златка Кожухарова, 1978 ∙ 140 × 161 см, темпера ∙ Хрельова кула в Рилски манастир

Врачуването

„При врачката за цяр. Този сюжет се открива почти във всеки храм на Югозападна България. Причината за широкото му разпространение вероятно е борбата, която монашеското братство на Рилския манастир, както и образованите граждани на Самоков, водят срещу гадателството, врачуването и редица сродни пороци.“

д-р Владимир Димитров

изкуствовед

Дяволът и врачката ∙ 1889, Михалко Голев и Димитър Сирлещов

Копие на Славчо Войков, 1974 ∙ 57 × 74 см, темпера ∙ Църква „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко

Вражалица ∙ XIX век, Христо Зографски и Димитър Христов-Дупничанин

Копие на Славчо Войков, 1979 ∙ 213 × 85 см, темпера ∙ Църква „Свети Никола Мирликийски Чудотворец“ в село Чуковец

Магьосница и група грешници ∙ 1849, Захари Зограф

Копие на Младост Вълкова, 1975 ∙ 114 × 125 см, темпера ∙ Църква „Преображение Господне“ в Преображенски манастир

Ходене при врачката за цяр ∙ 1844, Димитър Христов и Зафир

Копие на Златка Кожухарова и Любен Прашков, 1977 ∙ 237 × 106 см, темпера ∙ Църква „Рождество Богородично“ в Рилски манастир

Дяволът и огледалото

„Когато през Ренесанса християнските изображения скъсват със схоластичната иконопис на средните векове, художниците се обръщат към своите съвременници и поставят тленната им красота в центъра на библейските сюжети. Тогава се заражда и карикатурата, сякаш да напомня за човешките несъвършенства. Тези несъвършенства не убягват и от зоркото око на православието и неговите художници.“

Чавдар Николов

корикатурист

Дяволът и огледалото ∙ 1889, Михалко Голев и Димитър Сирлещов

Копие на Славчо Войков, 1975 ∙ 57 × 75 см, темпера ∙ Църква „Свети Архангел Михаил“ в село Лешко

Дяволът и огледалото ∙ 1889, неизвестен автор

Копие на Славчо Войков, 1979 ∙ 159 × 99 см, темпера ∙ Църква „Свети великомъченик Георги Победоносец“в Чуриловски (Игуменски) манастир